Глина

Глината е естествен минерал, в чийто състав влизат основно дребно смляни алуминиеви силикати. В сухо състояние е прахообразна и добива консистенция подобна на пластилин при овлажняване. Това я прави подходящ материал, както за директна употреба, така и за производство на печени керамични изделия като тухли, керемиди и друга керамика. Някои глини, поради разтворените в тях соли, притежават лечебни свойства, а също така и добри абсорбционни свойства.

Основните минерали в глината са от групата на каолинита. Алуминиев триоксид (Al2O3) и силициев диоксид (SiO2) също влизат в химичния състав на глината. Обикновените глини са смеси от каолин, пясък, железен оксид и други.
Цветът на глините е много разнообразен. Най-често се срещат кафявите (от оксидите на желязото) или сивите (от примеси на органични вещества). Глините са постоянна съставна част на почвите и често образуват мощни пластове на огромно протежение. Глинестите минерали се състоят от неголеми частички, които имат плочковиден строеж, благодарение на който могат да се допират плътно една до друга. Това обуславя едно от най-важните свойства на глината - нейната водонепропускливост. Тясно свързано с това е и друго нейно свойство - нейната пластичност. Глините имат голяма идеална повърхност. Те са способни да абсорбират в себе си различни катиони, така в тях се натрупват необходимите за растенията полезни вещества като напр. K+. Тези хранителни вещества стават допустими за растението благодарение на изместването на равновесието.
Йоните на някои метали са способни да заменят други йони в кристалната решетка на глината и по този начин се натрупват в нея.

Глината е фино дисперсен материал- размера на нейните частици е под 0,005 mm. Често тя съдържа и пясъчни зърна. Когато съдържанието на пясък е под 5%, глината е мазна; средномазна е при наличие на пясък 5-15%, а постна- при 15-30%.

Глината е полиминерална смес, която забъркана с вода, образува пластично тесто, което лесно се поддава на обработка и има способността да съхранява придадената му форма, а след изпичане да преминава необратимо в каменоподобно състояние.
В зависимост от устойчивостта на глината към температурни въздействия, тя се дели на леснотопима, труднотопима и огнеупорна. Температурите им на топене са съответно - 1380, до 1550 и повече от 1550°С. Чистият каолин, например, се разтапя при температура, по-висока от 1750°С. Видовете глина от втората и третата група служат за суровини в производството на огнеупорни материали. Спичането започва значително преди точката на топене. В резултат на пълното спичане на глинената маса се получава изкуствен камък с голяма якост, така наречения клинкер.

 

Един от често използваните в строителството свързващи материали е глината. Тя е мека, изкопаема природна суровина с утаечен произход. Съществува като част от почвените слоеве на неголяма дълбочина. Състои се основно от глинести минерали като каолинит и монтморилонит.
При смесване с вода образува пластична маса, която лесно се поддава на обработка и служи за направа на разнообразни по форма продукти.
Глината е хигроскопична и има свойството да абсорбира водата до определен предел на насищане, след достигането на който тя не е в състояние да попива или да пропуска водата през себе си. Заради това нейно ценно качество тя се използва за като основен материал в много строителни техники. Материалите от глина издържат значителни нагрявания и имат малка топлопроводност.

Под термина „Глина“, който използваме като термин в развитите теми, лекции, презентации  и строителни техники в този сайт, се има предвид почва с високо съдържание на глина. Глинените производни,  които се ползват основно са смес между пясък, тиня и глина със съдържание между 10-30% в зависимост от решението. 

 

 

 

 

 

Изключително приятен материал за работа. Широко разпространен в цялата страна локален материал. Нетоксичен, може да се преизползва многократно. Благоприятен за кожата при директен допир, но трябва да се внимава за открити рани, защото влагата в сместа забавя затварянето им. Невероятно ефективен слънцезащитен крем, подходящ да теренна работа на слънце.

 

 

 


Източници:
http://www.ecofriend.com
http://bg.wikipedia.org/wiki
“Строителни материали”, издателство Техника 1991
http://www.faroutflora.com