Плет

Снимка: Архив АСЕМ

Плетът е стара добре позната традиционна техника, както в България, така и в по-голямата част на света. Наричана още плетак, плетарка, чит, чат, уплет, плетак, чатмен.
Използва се основно при ипълнение предимно на вътрешни преградни стени, но има случаи в по-меки и благоприятни райони да служи и за външна стена на жилищна сграда. Подходяща техника и за изпълнение на обслужващи сгради като обори, плевни и др.

Плета е вид пълнежна структура, прилагащ се за дървени конструкции. Полетата между две колони (и разпънки, диагонали, греди) се запълва с преплетени клони от Мъждрян (Мъждрявка) или Бял ясен (Fraxinus ornus), както и Леска (Corylus avellana) или Дрян (Cornus mas L). Клоните се наплитат, когато са още влажни. Препоръчително е те да се обелят от кората, но практиката показва и двата варианта. За увеличаване на якостта на стената, се използват сечения получени от разцепване на 1 клон на 3 или 4 сегмента. Така опънната якост на дървената скара, която се получава е по-голяма. Ако се използват вече сухи пръчки, те се накисват предварително във топла вода, за да възвърнат своята еластичност, за да имат гъвкавостта за усукване.
Техниките за наплитане зависят от дължината на стената (полето), което трябва да бъде запълнено. Ако междуосието е по-голямо от 120-150 см, то се наплита във вертикална посока, а когато е по-малко от около 120 см, то се наплита по хоризонтала.

 

Снимка: Рамка на плет изпълнен във вертикална посока.(архив АСЕМ)

Специфичното при наплитането във вертикална посока е това, че в гредите (хоризонталните елементи на наплитащата се рамка) се вкопават предварително канали, които служат за водачи. След, което в хоризонтално положение се фиксират една, две или три по-малки греди. Те служат за заключване на основните елементи на плета, които се преплитат покрай тях (преплитане на 90°), прiплъзват се в двата си края по каналите и се набутват към началото на стената докато не се натегнат достатъчно от собственото си усукване. Процедурата се повтаря до запълване на цялата рамка.

Снимка: Плет изпълнен в хоризонтална посока. (архив АСЕМ)

 

По-малките пространства се наплитат в хоризонтална посока. За целта в краищата на рамките, към вертикалните рамки се прекрeпват по-тънки клони, които служат за спънки. В средата на междуосието се слага още една вертикала. Така полето се наплита като прътите се набутват отгоре надолу до достигане на необходимата плътност и натегнатост. Процедурата се повтаря до запълване на цялата рамка.
Независимо по коя система е изпълнен плета, се оставя разстояние между отделните пръти от порядъка на 1-2 см, за да може при нанасянето на сместа за измазване, тя да проникне между дървените елементи. От една страна тя се захваща плътно за дървения плет, а от друга се захваща сама за себе си, след като нанасянето на слоя става едновременно и от двете страни.

Консистенцията, която се забърква е смес от глина, пясък и слама, като сламките са сравнително нарязани на дребно. Влажността на сместа също е от голямо значение, защото трябва да е достатъчно мокра, за да проникне и зад клоните, но не прекалено течна, за да се предотврати изтичане. Прекалено сухата смес ще остави въздушни джобове, които ще образуват фуги и съответно термомостове в стената. Нанасянето от двете страни подобрява цялостта на пълнежа и след изсъхване стената става здрава и солидна. 

 Снимка: Хоризонтален плет, с. Костилково, Ивайловград (архив АСЕМ)

 

Високото съдържание на глинена смес и ниското на слама я прави добра термомаса. Тази техника на изграждане на преграждащи вътрешни стени е изкючително благоприятно за регулиране на вътрешната температура на помещенията след като веднъж сградата е била затоплена.
Стените се изпълняват с дебелина близка до дебелината на конструкцията в зависимост дали желания ефект е конструкцията да е видима или не. След завършване и изсъхване на сместа, стената може да се измаже от двете страни с глинена или варова мазилка, до добиването на завършен вид.

Снимка: Хоризонтален плет на външна стена, с. Костилково, Ивайловград (архив АСЕМ)

 

  

Снимка: Плет („Далече от бетоновия град“ порект на ОЦОСУР и АСЕМ 2012)


 

Снимка: Плет („Далече от бетоновия град“ порект на ОЦОСУР и АСЕМ 2012)